Методически анализ на урок по литература от 9-ти клас; тема: Гледните точки за човека в "Песен за човека" от Никола Вапцаров.

Творчеството на Никола Вапцаров можем да определим като поезия на развиващото се човешко съзнание. Темата за човека е основна в поезията му. Той гледа към човека и неговото място сред другите, в обществото, в света и историята.

Средства, насочващи процесите на разбирането в текста на "Песен за човека" от Никола Вапцаров.

"Песен за човека" на Никола Вапцаров е изградена като диспут между двама опоненти,където има различна аргументация с примери и разсъждения.

Името на Яворов се свързва в българската литература с първата проява на модернизма и с кръга "Мисъл". Неговата поезия извежда на преден план терзанията на индивида.

Поезията на Никола Вапцаров е създадена в драматично време. Тя винаги ще вълнува човека, защото изразява неговия стремеж към доброто, осмислянето на човешкото съществуване, хармонията в човешките взаимоотношения.

Творбата е наречена песен,защото е наситена с много скрити и явни противоречия и едно от тях откриваме в самото заглавие и освен това е едновременно е част от художествената структура на творбата.

Животът на човека е поредица от радости и скърби. Следвайки своя начертан житейски път, той се стреми да остави нещо след себе си за идните поколения.

Подобно на Смирненски, и Вапцаров претворява страданието на бедните и онеправданите с най-дълбоко съчувствие към техния живот.

Стихотворението "Моята песен" е включено в цикъла "Бретан", с който завършва първата поетическа кнога на Елисавета Багряна – "Вечната и святата" (1927г).