Характерни черти в обаятелния образ в романа на Елин Пелин "Ян Бибиян"..

Предсавя различни мнения през отделните културни ситуации, свързани с възприемане на творчеството на Елин Пелин от българската литературна критика.

Елин Пелин е определен от своите изследователи като “певец на българското село”. Той има подчертано характерен творчески стил и сюжетна организация, ориентирани към художествено-белетрестична изразност, към проблемите на българския селянин.

Елин Пелин е един от най-големите художници на българското село, майстор на късия разказ в българската литература, създател на галерия ярки, незабравими образи...

През 1949 г. по време на беседа с писатели прозаици на въпроса "Как е написан разказът "Под манастирската лоза"?", Елин Пелин отговаря: "Да ви кажа. Аз имах един чичо поп. ..."

Светът на Елин Пелин – свят на неподправената и сурова истина за живота в българското село, широка и многообразна картина на бита и чрез изображението.

Когато д-р Кръстьо Кръстев пише за първата книга на младия Елин Пелин, той намира много слабости в неговите разкази.

Елин Пелин и Йордан Йовков са автори, които "отсяват" символите на вечното.

Елин Пелин създава епоха в българската литература. Изиграва решаваща роля в нея за създаването на модерността.

Разказът „Ангелинка“ е един от по-късните разкази на Елин Пелин и носи в себе си всички белези на зрялото и обмислено художествено произведение. Затова този текст заслужава да бъде интерпретиран внимателно и задълбочено.