Елин Пелин е майстор на разкази за селото. Неговите герои са непосредствени, чистосърдечни, търсещи красота в трудното ежедневие. В тях пленява чудния свят на доброто, човешкото. Благородното.

Общо за страданието в творчеството на Елин Пелин.............

Ясно формулирана теза,изложение и заключение.Съдържанието е богато на оценъчни думи и е съобразено с темата....

Предсавя различни мнения през отделните културни ситуации, свързани с възприемане на творчеството на Елин Пелин от българската литературна критика.

Тъжна, „заупокойна” музика изтръгва Елин Пелин от пастелната болка на есента за успокоение страдащите души на своите герои от разказа „Задушница”.

Разказът “По жътва” поставя основния проблем за живота и смъртта, за човешкото съществуване, но той не е разгледан като конфликт, а по-скоро като естествено отражение на света.

Светът на Гераците е затворено пространство: домът, полето, земеделският труд. Този космос е проектиран вертикално, като борът, донесен от светите рилски гори, е образ на дървото на живота, символ на родовата крепост......

Елин Пелин е определен от своите изследователи като “певец на българското село”. Той има подчертано характерен творчески стил и сюжетна организация, ориентирани към художествено-белетрестична изразност, към проблемите на българския селянин.

Основната тема, заложена в повестта, е разрухата на Родовия космос и за личностната деградация и нравствена разруха.

В тази особена книга Елин Пелин е прибягнал и към притчовите сюжети, внушавайки ни идеята и си за сложния, изпъкнен с противоречия човешки свят( „Светите застъпници”,”Очите на свети Спиридон”. Една обиколко на свети Георги”).