В своета творчество Йордан Радичков по особено поетичен начин интерпретира вечнита проблеми на битието като се вълнува от човешкото посегателство върху съвършената красота на природата.

Според творбата природата е необятен и неизчерпаем източник на познание, примамлив и загадъчен свят, който трябва да се опазва внимателно, търпеливо и предпазливо.

Именно пътеписът "До Чикаго и назад" ни кара да усетим тези чувства, да разберем живота на другия свят, да усетим полъха на красивото и необятното, олицетворяващо се в чудото на природата – Ниагарския водопад.

Голям поклонник на природата, Алеко отделя особено място на впечатленията си от срещата от Ниагарския водопад. Емоционален и чувствителен по природа , творецът – реалист създава пластично описание, което не губи своята естетическа и художествена стойност.