Лириката на Димчо Дебелянов има характера на лирически дневник, защото авторът е прототип на лирическия герои и защото тази лирика има автобиографичен характер...

Неутолимата жажда на Дебелянов за душевна тишина, за покой в бащината къща, в света на миналото е намерила вдъхновен израз в стихотворението "Да се завърнаш...".

В тази елегия лирическият субект живее единствено с виденията на детството.

Като литературно направление модернизмът дава възможност за нови търсения и нова реализация на поетическите заложби.

Димчо Дебелянов е една чувствителна душа написала едни от най-хубавите и лични лирически творби.Неговата поезия е повлияна от развитието на символизма...

Миланлото за ,което героят от елегията "Помниш ли, помниш ли ...’’ бленува , е утехата от мараяните дни на разочарование. Смазана от трагичното бреме на неразрешими противоречия, стардащата личност изпитва носталгия по изгубеният свят на щастие...

Ситуацията е отчасти позната. Дебеляновият лирически герой жи¬вее в странна действителност, където реалността причудливо се преплита с мечтите, където строгите закони на разума воюват с метежните страсти. Но и мечтата в "Миг" е особена - "ж

Разказва се за чувствата и душевните терзания на лирическия герой в елегията "Скрити вопли".

В стихотворението "Скрити вопли" лирическият герои провежда разговор с неприсъстващ, но все пак съществуващ събеседник.

Стихотворението ПИСМО интерпретира дълбоката връзка между лирическия човек и променящия се свят. То представя биографията на човека, живеещ във време на изпитания, на остър сблъсък между идеологиите, между политически пристрастни проекти за битие...