Серафим малко работеше, бавно пипаше, но не обичаше да стои празен. Пред къщата на Еня, която беше наблизо, бяха стоварени кой знай кога камъни и както бяха
насваляни, тъй си стояха разхвърляни...
Разказът “Серафим” е свидетелство за утвърждаване на хуманноста и “добротворчеството” като висши ценности в живота и хорските взаимоотношения, като природни добродетели на обикновения човек от народа и определящи белези на нравствената му изключителност.
В центъра на разказа : случка – бедният, дрипав Серафим дава единствените си пари, спечелени през лятото, на непозната жена, за да заведе болния си мъж на лекар в града....
Той е въведен от самото начало като „чудноват човек, нито селянин, нито гражданин". Серафим е абсолютно свободен, не принадлежи нито на селското, нито на градското общество. Авторът ни описва героя си и външно, което говори за неговото социално...