Коравосърдечността на еню е показана чрез отказа му да даде пари на нуждаещата се Павлина. Тя му е близка, но нейните молби не стигат до него. Въпреки че не е видял нищо, Серафим чува плачат на жената....
Той е въведен от самото начало като „чудноват човек, нито селянин, нито гражданин". Серафим е абсолютно свободен, не принадлежи нито на селското, нито на градското общество. Авторът ни описва героя си и външно, което говори за неговото социално...
Разказът “Серафим” е свидетелство за утвърждаване на хуманноста и “добротворчеството” като висши ценности в живота и хорските взаимоотношения, като природни добродетели на обикновения човек от народа и определящи белези на нравствената му изключителност.
В началото на разказа Серафим е представен през погледа на Еню. Най-силно впечатление прави палтото – "разнищено", "оръфано", "навред продупчено", "навред кърпено"...
Серафим малко работеше, бавно пипаше, но не
обичаше да стои празен. Пред къщата на Еня, която беше
наблизо, бяха стоварени кой знай кога камъни и както бяха
насваляни, тъй си стояха разхвърляни.
Много са образите на чудаци в творчеството на Йовков, които разкриват прекрасното в човешката душа. Като че нарочно са прекъснати из разкази, повести, където и да е надникнем, ще сещнем приятната усмивка на една добра душа - Серафим....