Елисавета Багряна (Елисавета Любомирова Белчева) се налага в
българския литературен живот през 20-те години на XX век. Първата и книга – "Вечната и святата"...
Характерно за Яворовата поезия е, че тя е поезия на напрегнатото и драматично творческо търсене, на вечната неудовлетвореност и неспокойствието, на подчертания афинитет към философската проблематика....
Смъртта като антипод на живота е екзистенциално понятие, означаващо край на човешкото битие. Но безсмъртието на душата е във вечната слава в паметта на живите. Естествено е тези две понятия да са основополагащи в борческо – революционната поезия......
Използвани са много символи и алегории – съзнателно търсена неяснота от Данте, характерна за средновековната литература, средновековен модел на изобразяване. Данте е дуалист – вярва във вечната борба между доброто и злото...
В епическата поема “Илиада” Омир засяга вечната тема за войната и нейното място в човешкия свят. С характерния за него стил значението на войната в “Илиада”е разкрито чрез изграждането на многопланов художествен образ, представящ нейните житейски измерени
Чрез образа на героинята Славейков създава представата за "вечната българка". Ако се запитаме в кое време или в кой век живее Ралица, невъзможният отговор ще бъде най-точната характеристика на проблема. Първият мотив е този за хубостта. Представ
Стиховете във "Вечната и святата" са една слънчева среща между човека и света. Две основни състояния на човек, заключен зад три врати, зад прозорец с решетки и душа, чиято вътрешна стихия е слънцето и просторът...