В разказа "Дервишово семе" писателят поставя проблеми, свързани с ценностите на родовия свят и духовния мир на обикновения човек. Подвластни на родовата традиция и на нейните неумолими закони, героите изживяват драматично сблъсъка...

Kакъв е смисълът на моя живот? Това е въпросът, който всеки човек си задава през различните периоди от своя живот, когато спира погледа си в миналото и осмисля постигнатото.

Както няма универсални човешки ценности, така мога да твърдя, че няма универсално добро. Всеки народ е различен и уникален сам по себе си, също както и всеки човек.

Ще се намери ли поне един човек, който не би желал да бъде щастлив? Възможно ли е през целия си живот нито веднъж да не се замислиш над въпроса: щастлив ли съм?

Човек без дом е като дърво без корени. Домът и семейството са най-важната опора за един човек

През своя живот всеки човек върви по пътя към себе си, създава се с делата, чувствата и мислите си. Ние притежаваме уникалния шанс да променяме съдбата си дори в мига. И накрая на пътя поглеждаме назад, знаем, че не сме постигнали идеала си

Мъртви са душите, неузнали Словото. Празен ще е пътят, неводещ към Бога. Човек се ражда два пъти, защото той е изграден от два неразривно свързани елемента - плът и дух.

Любовта е движеща сила. Тя съществува от началото на света. Човек се ражда, живее и умира, а любовта остава завинаги.

Вапцаровият лирически човек обитава времена и пространства, между които границите са заличени - свободното преминаване от "вчера" към "днес"...

Любовта и омразата са противоположни чувства, които всеки човек изпитва. Те вървят "ръка за ръка". Може би не познавам човек, който не е изпитал тези две така различни чувства. Те са нужни на човека, за да съществува. Светът без тях би бил скуче