"Аз мисля, че изобщо е излишно да се пише предговор към автобиография. Ако човешкият живот има някакъв предговор, той е от такова интимно естество, че за него изобщо не се пише"...
В знаменитата си автобиография Бранислав Нушич разказва най-веселите случаи от своята младост -от училището, казармата и затвора. Неповторимото чувство за хумор на писателя превръща преживяванията му в четиво с много смях и... малко сълзи.
Чувствителността на Вутимски стига до болезненост. В не печатаната му повест "Очите които плачат" една покъртителна като въздействие автобиография, Вутимски прави скръбното
признание...