Елисавета Багряна навлиза в българския литературен живот след I световна война, когато господстващата в предходното десетилетие символистична поезия се измества от един нов поетичен свят - реален и земен, раздвижен от тътена...

„Гераците“ (1911) е повест от българския писател белетрист Елин Пелин, публикувана на части в сп. „Художник“, а в завършен вид – в „Разкази“, т. II (1911). Повестта проследява разпадането на рода на семейството на богатия чорбаджия Йордан Герака след смър

Казват, че в произведенията на Иван Вазов името на Ботев се среща повече от 200 пъти и е най-често споменаваното след името на България1

Творческата съдба на Димитър Димов на пръв поглед е свидетелство за коренните промени в българската литературна традиция , които настъпват след 1956 г.

Оскар Уайлд е роден на 16 октомври 1854 г. в Дъблин. Завършва с отличие колежа "тринити" и след това заминава за Оксфорд, за да продължи изучаването на класическа литература и философия. Там той бързо става популярен със своите предпочитания към

През 1770 г. Гьоте получава степента доктор по право и няколко месеца практитува в съда в град Вецлар, след което отново се завръща в родния Франкфурт.

След Първата световна война българската художествена литература се развива при сложни и напрегнати обществено-политически условия. След войната страната се оказва икономически разорена и окупирана от чужди войски. Острото народно недоволство се изразяв...

Голямото десетилетие на романа са 50-те години. Тогава доминацията на епическото начало е толкова силна, че се пишат романи в стихове и се връщаме към епическата поезия. Романът на 50- те години представлява....

Поезията на Христо Смирненски отразява идейно-тематичния прелом в лириката на 20-те години на ХХ век. Тя е обобщение на поетичните тенденции на епохата, съчетани с образни и смислови ориентации, присъщи на социалните реалности след Първата световна ...

Езиковостилистичният анализ на стиховете на Петя Дубарова извиква оптимизъм след болезненото усещане, че поезията е сред най-крехките творения на човешкия дух и размислите за мястото й в съвременното пазарно общество са тревожни и необходими.