,,Прозорецът е най често срещаничт образ символ в поезията на Делчев,дал и заглавието на 1та му стихосбирка.....

Перфектен живописец на видимото възприятие,в това стихотворение поета рисува заскреженото стъкло.......

Мъдростта на вековете е събрана в книгите – това е факт. Когато четеш хубава книга, потъваш изцяло в нея, пренасяш се в друг свят, черпиш знания от героите на книгата...

Стихотворението на Атанас Далчев “ Прозорец “, писано през 1925г., определя не само семантичната и философска насоченост на излязлата през 1926г. стихосбирка с едноименно заглавие, но и открива за българската поезия екзистенциалните стойности на завърнали

"Който не познава отечеството си, няма мащаби за чуждите страни" Гьоте

Отдавна вече литературните изследователи са преброили, че стихотворенията, които ни е оставил Далчев – 74 на брой, думата прозорец се среща 32 пъти. Първата му стихосбирка също е озаглавена "Прозорец". Всичко това ни кара да се взрем в този пред

Светът се руши, макар и неговата разруха да е прикрита под прогреса и само проглеждането на обществото може да го спаси! Нощ е – тъй хладна и спокойна. Вятърът тихо шепти, люшкайки нежно листата.

Поезията на Атанас Далчев се вписва в границите на модерността с най-ярките черти на това понятие, вложени в него през 20-те години на ХХ век

Реалният свят в творчеството на Атанас Далчев е диаболичен, лишен от човешко присъствие, населяван само от вещите и от смъртта. В Далчевата поезия не намират място вярата, надеждата и любовта.

"Прозорецът е най-често срещаният образ символ в поезията на Далчев, дал и заглавието на 1та му стихосбирка. Смисловият обем на понятието води към представата за граница – м/у дома и пътя, човека и света...