Пак „свръхземните въпроси” водят лирическия Аз към, неговата обреченост в „Песента на човека”. Тук той е „дух”, който се носи „из океана / на тъмнина нестресвана от сън за ден”.

Посочен е план на стихотворението,както и разработка Трагизмът на човешкия дух в стихотворението "Песен на човека" от П.Яворов...

Творбата може бъде определена като трагичен химн на човешката тревога и неспокойствие. Лирическият аэ живее в беэвремие, в което тотално са раэколебани представите за устойчивост и социално-ценностна йерархия ...

Анализ на произведението "Песента на човека" от Пейо Яворов ...

С характерно риторично настъпление текстът превръща “злодея злосторен” в Човек, достоен за похвала от самите звезди.

Всеки досег на интерпретатора до този манифестен текст на Яворов е сякаш обречен на провал — да произведе неприсъщи на творбата значения, пространно, но безрезултатно да обговори нейното мълчание.

За разлика от поемата "Нощ", която предс­тавлява най-драматичната психо-емоционална от­кровеност на лирическия герой, по композиция, по ритъма на стиха, по изразените чувства и раз­мисли "Песен на песента ми" носи един сравни­телно

Съдържа информация за историята на творбата, жанра, композицията, лирическия герой...

Метафоричен израз на екзистенциалния трагизъм, стихотворението "Песента на човека" представя човешкото присъствие в света като вечно движение, предопределено от търсенето на абсолюта - идеалната хармония.....

Творческата ориентация на Йовков е обърната към българското село......