Дебеляновата творба „Да се завърнеш..." е вътрешно огласена от скрития вопъл на лирическия герой по скръбния образ на родното. Той е свиден спомен за безвъзвратно отминалото време, което присъства като носталгия по роден дом и близки.

Всяка раздяла е много или малко болезнена. Тя изпълва с празнота и носталгия човешката душа, затова и завръщането към миналото е толкова желано...

Неутолимата жажда на Дебелянов за душевна тишина, за покой в бащината къща, в света на миналото е намерила вдъхновен израз в стихотворението "Да се завърнаш...".

В тази елегия лирическият субект живее единствено с виденията на детството.

Да намериш себе си, да се свържеш с най - съкровеното в себе си, със собствените си корени означава "да се завърнеш в бащината къща". Ето защо говорейки за нещо скъпо, мило, най - близко до сърцето на човека, цялото стихотворение е ...

Той нямаше нито една опорна точка в действителния свят, в който се чувствуваше отхвърлен, почти парий сред едно гъмжило от лилипути, когато е повече от ясно, че беше духовен аристократ, един непризнат княз...

Всеки човек, изпаднал в отчаяние, най-често търси спасение от пробле-мите си сред втоплината и уюта на родния дом...

Основен мотив в Дебеляновата поезия е мотивът за страданието, родено от разминаването между стремежа към щастие и неговата измамност, между стремежа към бленуваното идеално битие на духа и несъвършенството на човешката природа.

Добре разработено литературноинтерпретативно съчинение по литература върху стихотворението "Скрити вопли" на Димчо Дебелянов за 8-ми клас..

Литературноинтерпретативно съчинение направено по облика за поемата „Да се завърнеш”..