Пенчо Славейков е човек с богата философска, естетическа и литературна култура, което го прави изключително ярко и оригинално явление в националната ни култура след Освобождението...
С името на древногръцкия писател Езоп - изкусен разказвач от VI в. пр. Хр., се свързва появата на баснята - един от най-старите жанрове в словесното изкуство. От майсторството на Езоп се учат Лафонтен, Крилов, Славейков и Михайловски.
В стихотворенията си с фолклорна стилистика от сборника „Епически песни”, Пенчо Славейков търси „човека в българина”. Според него, реставрацията на българското фолклорно ...
Отношението на човека към природата е проблемен център на Вазовото творчество. Заедно с Пенчо Славейков Вазов става основоположник на нов поетически вид в следосвобожденската литература – пейзажната лирика...
В поетичното творчество на Пенчо Славейков има една поредица от прекрасни женски образи, чийто тънък психологизъм нарежда създателя им сред най-вещите познавачи на женската душа в нашата литература...
Пенчо Славейков в своето творчество се насочва към философски и нравствено-психологически проблеми, свързани с общочовешки духовни ценности, с онова което е вечно и непреходно в преходните форми на живота. Той е един от първите в нашата литература...
“Изворът на Белоногата” е най-хубавата и напълно завършена поема на П.Р. Славейков. За сюжет е взет мотивът за неразделната до гроб любов между двама млади, често повтарян в народните песни. Покрай него в поемата е вплотено народното поверие за вграждане