Българската народна песен е неподозирано красив свят от звук и мисъл, който Пенчо Славейков обиква още в детството си. Нежната лиричност в стила на поета крие следи на приемственост от народната песен.

При търсенето на дълбинните философски и митопоетически пластове в "Изворът на Белоногата" на Петко Р. Славейков почти без изключение се отделя внимание върху връзката на поемата с мита за вграждането.

На Острова на блажените е една от най-големите предизвикателства на Славейков. Излиза като антология от произведения. Това е единствената книга на П. Славейков, която почти няма предистория, не изгражда толкова дълго типа си във времето...

Творецът съсредоточава вниманието си върху проблемите, свързани с правото на личен сърдечен избор. Разказвачът говори лаконично, живо и изразително за трагичната съдба на двама влюбени, които намират щастието си единствено в смъртта...

Пенчо Славейков е човек с богата философска, естетическа и литературна култура, което го прави изключително ярко и оригинално явление в националната ни култура след Освобождението...

С името на древногръцкия писател Езоп - изкусен разказвач от VI в. пр. Хр., се свързва появата на баснята - един от най-старите жанрове в словесното изкуство. От майсторството на Езоп се учат Лафонтен, Крилов, Славейков и Михайловски.

В поетичното творчество на Пенчо Славейков има една поредица от прекрасни женски образи, чийто тънък психологизъм нарежда създателя им сред най-вещите познавачи на женската душа в нашата литература...

Съвременник на Пенчо Славейков, Яворов, Дебелянов. Автор с много странна творческа съдба, която е белязана от резки обрати, тъй като през годините неговото творчество, а и самото му творческо присъствие в живота на българите е било оценявано...

Една от значителните творби, с които Пенчо Славейков остава като лирик в българската литература е цикълът "Сън за щастие". Той съдържа кратки лирически миниатюри, в които поетът е вложил интимните си чувства.

Изтръгнат от непроницаемия свят на вечността и безвремието, човекът се ражда в материалното си тяло, изпълнен с величествената съзерцателна енергия на духа, с призванието да осъществи мисията на своя преходен живот. Преди да приеме тленния си образ, духът