Всеки народ има своя история и е важно тя да се помни. В българската история има едно име, което завинаги ще остане символ на националното самосъзнание и самочувствие, това е името на Паисий Хилендарски, написал една от най-значимите за народа ни творби –

Славното, героично време спомага за духовното събуждане и съзряване на българския народ, създава личности като Левски и Паисий, Бенковски и Раковски, Каблешков и братя Миладинови, превръща обикновените хора като шипченци и перущенци в герои...

История славянобългарска" е нов етап в историята на българския обществен и културен живот, един нов израз на стремежа на един народ да се определи като националност...

Възрожденеца Паисий възхвалява пламенно българското в своята малка книжка "История славянобългарская"...

В днешно време има изключително много промени в сравнение с времето, по което е живял Паисий. Вече не сме под робство, а българската нация е вече формирана.

Всяка епоха ражда велики личности, които определят нейния облик, оформят идеите и движат събитията напред. В недрата на Българското възраждане се ражда и се изправя един забележителен човек, който има поглед за потребностите на епохата.

История славянобългарска “ на Паисий – страстен зов за национално осъзнаване

Във времето, в което Паисий Хилендарски пише “История славянобългарска”,българският народ има своето минало,но знае твърде малко за него.Представата,че знанието е първата стъпка за изграждане на националното самочувствие,е същинският стимул,накарал ато

В "История славянобългарска" Паисий се опитва със силните си думи да събуди заспалия български народ. Този народ, който е забравил езика си, вярата си, славата си, традициите си...

Този народ носи в кръвта си гените на просветителите Кирил и Методий, Климент Охридски и Паисий, но и гените на великите революционери Раковски, Левски, Ботев…...