Чрез заглавието "Другоселец" Йовков ни насочва към присъствието на нещо чуждо, отдалечено, другоизмеримо още преди да започне художественото моделиране в определени хронотопни, сюжетни, фабулни и т.н. построения...

Наистина не са много творците, които имат дързостта да погледнат с ирония на собствения си свят. В пародиен ракурс Ивайло Петров ни представя „ония диви и чудесни времена" и Добруджа - „още пo-див и чудесен край".

Чрез сборника "Старопланински легенди", авторът се връща към миналото на родния край. Преди всичко от Жеравна идват великолепните вълнуващи образи. Историята присъства не като хроника на събитията, а като хроника на нравите, като веков

Мустаа, с което е известен преди да стане Шибил, и като връх на това отива доброволно да се предаде.

Външна характеристика на повествователя можем да намерим в 13-та глава, когато той се ражда. Той се ражда с краката напред, както предвижда неговата акушерка баба Трена...

Животът през Възраждането е тема на много художествени произведения. Но едва ли има по-вдъхновено свидетелство, за писателски усет, национален колорит и дълбок ...

Одата изгражда образа на една легендарна личност, а дотогава легендите са посветени преди всичко на светците...

Първият ключ към разгадаване особеностите на всяка творба е нейното заглавие.

В повестта "Преди да се родя" централно място заема родовият патриархален свят на самия разказвач. Ценностите на човека и света, в който живее, иронично са преобърнати и подложени на присмех от съвременна гледна точка...

С творчеството си Йовков продължава една вече утвърдена тема в българската литература - темата за българското село. Преди да се появят сборниците му "Старопланински легенди", "Вечери в Антимовския хан", "Ако може¬ха да говорят&quo