За Иван Вазов българският език събира в едно: род, родина, земя, хора, история и традиции. За него той е красота – "хубав, звучен и богат". Никой друг наш поет не го е обичал тъй дълбоко, нито пък го е възпявал в такъв чист патриотичен възторг..

Възниква през 1905 – 1907г. и бележи връхна точка на развитието си през 1910 – 1914г., когато в Западна Европа господства постсимволизмът. Спорен е въпросът кой е основателят на българския символизъм...

Възторженото отношение на Вазов към българския език-основен белег на народността и най-великото достояние на нашия народ през вековната му история- проявява в цялостно звучене на стихотворението"Българският език"....

Вазовото творчество е символ на единство между поет и народ. Възрожденската епоха винаги поражда най– дълбоки мисли и чувства у Вазов. Последните робски години с бурните си събития, с борбите и героите вълнуват поета...

Вазов е болезнено чувствителен към всичко, свързано с национално-историческата ни памет и с опазване на родовото ни самосъзнание...

Любовта към България е основно чувство в творчеството на Иван Вазов. Неговото преклонение пред родното има разнообразни измерения...

Одата "Българският език" е сред най-популярните творби на патриарха на българската литература Иван Вазов. Написано като отговор на обвиненията за грубост и немузикалност на родното слово...

За начало на Европейския символизъм започва да се говори след сонета на Бодлер – "Съответствия". Приема се, че той е основополагащ за символизма. Именно Бодлер създава темата за универсалните аналогии, според която целостта е осъществена посредс

Стихотворението "Българският език" е написано в годините след освобождението, когато в периодичният печат започва да се налага мнението, че българският език е груб и неблагозвучен и на него не могат да бъдат създадени произведение...

Нападките срещу родното слово са реален повод за Вазов в творческата полемика да защити българския език.