Елисавета Багряна (Елисавета Любомирова Белчева) се налага в българския литературен живот през 20-те години на XX век. Първата и книга – "Вечната и святата"...

Понятията волност, свобода, стихийност са много характерни за творчеството на Елисавета Багряна. В тях тя влага един нов смисъл, като така ги превръща в идеално описаниеза женската душа...

Нейното виждане за света е много близко до това на Багряна, но в същото време е и индивидуално, неподражаемо, категорично заявено. Лирическата й героиня -вечната жена, носи добродетелите на българката, съхранени през вековете, но в същото време ...

ЕЛИСАВЕТА БАГРЯНА - "ПОТОМКА" В поезията на Елисавета Багряна потомственият родов корен е духовна стойност на лирическите образи на "Вечната и святата", на Женското начало в българската поезия през 20-те години на XX век.Младостта на

"Сън за щастие" и вечната хармония на света.

Характерно за Яворовата поезия е, че тя е поезия на напрегнатото и драматично творческо търсене, на вечната неудовлетвореност и неспокойствието, на подчертания афинитет към философската проблематика....

Поезията на яворов е поезия на напрегнато и драматично творческо търсене, на вечната неудовлетвореност и неспокойство, на подчертания афинитет към философската проблематика...

В любовната лирика на Елисавета Багряна преобладават поривност, стихийност, езическа виталност и най - главно драматизъм, които достигат до читателя чрез множеството въпроси, чийто отговор не може да бъде намерен. Сборникът "Вечната....

Поезията на Багряна, и по-специално нейната стихосбирка „Вечната и святата“ се появява през 1927 г. Лириката на голямата българска поетеса отразява този спонтанен бунт срещу традиционните ограничености на жената...

Стихотворението „Кукувица” (1923 г.) е поместено в цикъла „Старонародни образи” от първата стихосбирка на Елисавета Багряна „Вечната и святата”(1927 г.). Взаимното въздействие на заглавията на цикъла и на стихотворението активизира утвърдени във...