Появата на Константин Павлов на българската литературна сцена би могла да бъде отнесена към края на 50-те години на миналия век - време на ярки противопоставяния, на отричане на стари и утвърждаване на нови норми и понятия...

Разказите на Елин Пелин представляват опит за представяне на живота и душевността на българския селянин, в системата му от философски, нравствени и етични възгледи, в представите му за света и човешката съдба...

Има предели на радостта и страданието, на величието и падението, отвъд които човешката реч става като че ли безсилна и тя изразява потреса от тях с драматично противоречивото определение „неизразимо”. Отвъд тези предели е стояла и неволята на някогашния с

"У всеки негов разказ или песен ще видите, че лъщи едно оръжие, човешката съвест и нравствено съзнание. Разбира се, това не го прави моралист...

Елин Пелин е забележителен художник на селския свят и тънък познавач на човешката душевност. Той е реалист, който вярно разкрива драмите на ....

В годините на робството българинът е лишен от възможността да пътува по света, да опознава достиженията на човешката цивилизация. Желанието му да види нови земи и хора, да се приобщи ...

Христо Ботев живее и твори във време, поставящо пред българина редица въпроси - за неспособността на Турската империя да се възроди и да осигури на поробените народи свободно и пълноценно развитие, за необходимостта от борба срещу робството над човешката

"У всеки негов разказ или песен ще видите, че лъщи едно оръжие, човешката съвест и нравствено съзнание. Разбира се, това не го прави моралист, нито наставник, но то ни подсказва, че неговата душа е в съприкосновение с душата на героите му, и винаги с

Различни по своята същност, причините, родили експресионизма, се коренят и в отчаянието, настъпило след войните, и в социалния хаос, и в идеологическия вакуум. Останала без материализирана опора, човешката душа става извор на модерната поезия. Според Димо

Алеко Константинов принадлежи към онези творци, които са надарени с редкия артистичен талант да виждат грозното в живота около себе си и да го отразяват през призмата на хумора и сатирата. Изобразяването на грозното е конкретно – историческо.