Трагичното е естетическа доминанта на Яворовата поезия. Централен носител на идеята за човешката обреченост е нейният лирически герой...

Поезията на Елисавета Багряна представя една нов аза началото на 20 век нагласа, която е свързана с преодоляването на типичните за символизма затвореност, самота, отчуждение, с разкрепостяване на човешката личност и отваряне на нови хоризонти пред нея.

Това е белег на човешката същност, защото чрез поглед в миналото индивидът се чувства по-сигурен и уверен в себе си и амбициите му се разпростират все по надалеч.

Йовков въвежда темата за красотата като чудна музика на човешката душа. По свой индивидуален начин е красив героят на този разказ.

Разказът „Ангелинка" впечатлява със завидното умение на Елин Пелин да пресъздаде най-съкровените и незабравими трепети на човешката душа, най-възвишените стремежи на пробудилия се дух към доброто и красивото.

Времевото противоречие между отминалостта на престъпните действия и тревогата за човешкия морал в новото време разкрива човешката нравственост.

Лайтмотивът на творбата е "вечното зло" , което тегне върху съдбата на селяка. Злото тук е природна стихия - градушката , която безпощадно унищожава труда и надеждата на селянина. Градушката се превръща в един обобщаващ символ на човешката траг

Водещите проблеми в текста, поставени чрез образа на главния герой, са за доброто и злото в човешката душа, за способността на човека да се променя към по-добро, за престъплението и наказанието, за покаянието на душата, за вярата и надеждата....

Смята се, стремежът към успех – придобиване на материални блага постигане на по-висок социален статус, уважение, престиж, самочувствие – е същностна черта на човешката природа...

Бедността не е феномен, нуждаещ се от обяснение. Тя е естественото състояние на нещата. През по-голямата част от историята на човешката цивилизация и на повечето места по света хората са били и остават бедни...