Пейо Яворов е най-лиричния и същевременно най-трагичен български поет. Неговият свят е нежен, печален, тъжен, страстен, гибелен, нещастен, самотен и отхвърлен....

В творчеството на Яворов от първото десетилетие на 20 век любовта попада в един двуполюсен, антиномичен режим на преживяване, който изобщо е характерен за неговия поетичен дискурс.

Другата страна на селското битие е надеждата за по - добро. Тя настъпва рязко в яворовите герои. Този „лъч светлина“ идва с промяната на самия климат, чието състояние е много важно за спокойното прибиране....

Стихотворения “Градушка” е типична Яворова творба, носеща образа на човешкото страдание и наситена с трагизъм....

Яворов внася нов мисловен и емоционален свят в българската поезия, участвайки в извисяването е до световно равнище. Той въвежда в нея дълбокия философски размисъл и психологическата вглъбеност....

Интимната лирика на Пейо Яворов може да се възприема, коментира и анализира в различни аспекти, да се разглежда с цялата необхватност на гледните точки и пак да води към едно - недостижимата чувственост на един поет ....

Стихотворението "Маска" е представително за Яворовото творчество. В него като в своеобразно резюме са събрани почти всички мотиви, които той разработва в "Безсъници" и "Прозрения” ....

Самотата е основен мотив в поезията на П. К. Яворов. В стихотворението “Две души” тя е неотлъчно свързана с живота на лирическия герой и душевния му конфликт....

Творчество - могат да се откроят два периода: реалистичен – характеризира се с явна връзка с традицията, главно по отношение на тематиката. Ранната Яворова лирика черпи своето вдъхновение от съвременната му действителност.....

Поемата „Градушка” принадлежи към социалния творчески период на Яворов. Конкретен мотив за написването на творбата няма. В произведението си авторът описва своите детски спомени за тежкото битие на българските селяни...