Пейо Яворов е една от най-трагичните фигури като личност и творец в българската литература....

Има предели на радостта и страданието, на величието и падението, отвъд които човешката реч става като че ли безсилна и тя изразява потреса от тях с драматично противоречивото определение "неизразимо"....

Кратка автобиографична лирика и кратки анализи на някои негови стихотворения!....

Характерно за Яворовата поезия е, че тя е поезия на напрегнатото и драматично творческо търсене, на вечната неудовлетвореност и неспокойствието, на подчертания афинитет към философската проблематика....

Анализът е върху стихът: "Все туй копнение в духът, все туй скиталчество из път, на който не съзирам края. И поглед, вечно устремен нарпед, към утрешния ден, без там пристанище да зная...

Гледната точка на автора към живота и страданията на българския народ.....

Яворовата интимна лирика разкрива порива на поета към възвишена и чиста любов-копнеж по любимата и зов към душата й. За нейния лирически аз физическото сближаване унищожава любовното очарование....

Националният трагизъм и образът на Родината в поезията на Яворов - ЛИС..

Поезията на яворов е поезия на напрегнато и драматично творческо търсене, на вечната неудовлетвореност и неспокойство, на подчертания афинитет към философската проблематика...

Митът за изгубената родина в поезията на Яворов В българската литература няма по-страдален и мъченически образ от П.К.Яворов. В неговата биография и съдба си дават среща всички противоречия на епохата....