Така поемата, която Тончо Жечев нарича „бяла поема за черното време”, се превръща в апотеоз на българката, на земята и народа , родили и отгледали чеда като Гергана...

В поемата се преплитат елементи от българската фолклорна и западноевнопейската баладична/романтическа традиция, допълвани от идейния заряд на възрожденската епоха.

Произведението ни дава възможност да вникнем в моралните и нравствени идеали на българите до освобожденската историческа действителност. Композицията на творбата е изградена върху образа на Гергана-обхващащ непреходните добродетели на бъларската девойка..

Гергана, главната героиня в поемата, пленява читателите не толкова с привлекателността на своята външност, колкото с нравствената си красота и със силата на своя характер.

Изворът на белоногата

Образът на Гергана - въплащение на народния идеал

Изворът винаги дава информация за отминали времена. в историческото развитие на обществото има периоди, за които няма извори. Тогава търсим информация в народното творчество. в зависимост от това дали...