Пейо Яворов е една от най-трагичните фигури като личност и творец в българската литература....

Има предели на радостта и страданието, на величието и падението, отвъд които човешката реч става като че ли безсилна и тя изразява потреса от тях с драматично противоречивото определение "неизразимо"....

Кратка автобиографична лирика и кратки анализи на някои негови стихотворения!....

Изтощен от труда, той се завръща в дома си за кратък отдих. Но няма спасение от бедите, няма почивка за изстрадалата му душа. Върху главата му се е струпала друга, социална напаст..

Другата страна на селското битие е надеждата за по - добро. Тя настъпва рязко в яворовите герои. Този „лъч светлина“ идва с промяната на самия климат, чието състояние е много важно за спокойното прибиране....

Яворов внася нов мисловен и емоционален свят в българската поезия, участвайки в извисяването е до световно равнище. Той въвежда в нея дълбокия философски размисъл и психологическата вглъбеност....

Стихотворението "Маска" е представително за Яворовото творчество. В него като в своеобразно резюме са събрани почти всички мотиви, които той разработва в "Безсъници" и "Прозрения” ....

Творчество - могат да се откроят два периода: реалистичен – характеризира се с явна връзка с традицията, главно по отношение на тематиката. Ранната Яворова лирика черпи своето вдъхновение от съвременната му действителност.....

Поемата „Градушка” принадлежи към социалния творчески период на Яворов. Конкретен мотив за написването на творбата няма. В произведението си авторът описва своите детски спомени за тежкото битие на българските селяни...

Кратък анализ по строфи, включващ история за творбата, жанр и композиция, основни теми, тълкуване на заглавието и герои....