В романа “Под игото” Иван Вазов рисува патриотичното и революционно израстване на българския народ в навечерието на Априлското въстание-върховен момент в национално-освободителните борби срещу турското робство.
Проблемът е, че иманентисткото четене неизбежно канализира прочитите и бавно извежда творбата от живия процес на художествената комуникация. Именно затова ни се струва опасно припознаването на епичност в "Под игото".
Цялото Вазово творчество е посветено на Българрия. В живота му не съществува нищо друго, на което така пълно да отдава всичките си мисли и чувства. Той смята за свой свещен дълг да живее с всяка болка и победа на Родината,да бъде нейна съвест.
Вечерта ще е представлението на „Многострадална геновева”. Хората в Бяла черква го очаква с нетърпение. Всички старателно подготвят сцената за театралното представление: богатите госпожи приготвят дрехите си, а сиромахкините,,,