Никола Вапцаров, както Христо Ботев, Пейо Яворов, Гео Милев, носи в живота и поезията си кръста на преломно историческо време – 30-те и началото на 40-те години на ХХ век, навечерието и самата Втора световна война.
Пейо Яворов създава дълбока драматична поезия, която разкрива трагичния сблъсък на един устремен към хармония и спокойствие дух и невъзможността неговият порив да се случи в подвластния на битийното свят.
Интимно-любовната лирика на Пейо Яворов е сред най-хубавото в нашата поезия, а в жизнения и творческия път на нейния автор тя е и знак за връщане към живота и към неговото осмисляне.
Интимните стихотворения на Пейо Яворов са сред най-
популярните му творби. В тях - от "Калиопа" до "Демон", от "Ще бъдеш в бяло" до "Стон", от "Пръстен с опал" до "Затмение" - любовта е пресъздад
Яворов е един от рядко оригиналните поети в българската литература. Тежкият му и изпълнен с много противоречия живот е запомнен по необичаен начин, чрез "трите лица" на поета. Свързани с трите сфери, в които Пейо Яворов твори...
Пейо Яворов живее във време на социална несправедливост, когато българският селянин е обречен на безкрайни мъки, глад и мизерия. Поетът искрено съчувства на селския човек и разкрива страданията му в стихотворенията си ``На нивата`` и ``Градушка``...