Българската литература започва да се самоопределя като модернистична чрез творчеството на Пенчо Славейков и Пейо Яворов. Но заедно с това Яворовата лирика се мисли като предзадаваща нашата символистична поезия...
В една позабравена българска естрадна песен звучи рефренът: "Кой ще каже как-во е любов? Кой ще каже какво е – дали шум на море или дъх на планинско усое, дали дълга разходка по някоя градска пиаца или нежна прегръдка във бавния ритъм на танца?"
Има предели на радостта и страданието, на величието и падението, отвъд които човешката реч става като че ли безсилна и тя изразява потреса от тях с драматично противоречивото определение „неизразимо”. Отвъд тези предели е стояла и неволята на някогашния с
Любовта е част от хората и обществата от горе-долу времето, когато сме започнали да съществуваме. Така е и в поезията любовта е част от нея от самото и начало, срещана в различни..
Има моменти, които оставят тъжни спомени в историята на човечеството. Има въпроси, които вълнуват поколенията и до днес. Един от тях е дали Лора се самоубива или е убита. Споровете не спират и след смъртта на Яворов...
Словесен: разказ, беседа, дискусия - и 3-те дават възможност да се вникне в материята, като се съпоставят различни гледни точки и се проведе дискусия по важни въпроси, достигайки до изводите посредством разсъждения и коментари върху посочената тема...