Появата на Елисавета Багряна в българската поезия е знаменателна и впечатляваща. Чрез своето творчество тя разкрива нови хоризонти на българското поетично слово. С нейната поява през 20-те години на миналия век в поезията навлиза поредната новаторска...

Елисавета Багряна е сред творците, чиито битие и поетическа диря се съприкосновяват съдбовно с нашия град. Но волният дух на непокорната скитница прелетя над преградите на средата и утвърдените художествени измерения и се устреми към неизследвани...

Есе върху "Жена" от Елисавета Багряна Болка...Тя разкъсва усещането за действителност, взривява миговете, рисуващи пътечката на твоето днес. Но е истинска, често единствен знак, че съществуваш...

В българската литература жената е разкрита като майка и като стожер на духовността в дома. Тя олицетворява връзката в семейството. Именно това сплотява двете различни жени в произведенията на Блага Димитрова и Елисавета Багряна...

Елисавета Багряна дава живот на нов тип чувствителност в българската поезия. Докато в любовната лирика на Вазов, Пенчо Славейков, Пейо Яворов, Димчо Дебелянов, Теодор Траянов и др. жената е видяна през погледа на мъжа, моделирана е по неговия вкус...

Едно от високите приънания на литературната критика за поетичният талант на Елисавета Багряна и за мястото и в българската лирика е, че внася в нея женската чувствителност и бунтарството срещу традиции и възгледи...

За пръв път в българската литература Елисавета Багряна откровено и убедително пресъздава душевните преживявания, копнежи, мечти и желания на жената...

Мотивът за одисеевското начало в стихотворението "Потомка" на Елисавета Багряна.

Според Елисавета Багряна любовта оправдава бягството от дома. Тъмнооката прабаба е избягала, следвайки своята забранена любов. Тя не се е подчинила на родовите норми, противопоставила се е на моралните закони...

В стихотворението на Елисавета Багряна "Потомка" откриваме гласа на родовата кръв...