В разказа са представени двете полюсни състояния на света – мирновременният живот и войната. Когато пресъздава облика на загубения мирен живот, писателят рисува конкретна, достоверна действителност, докато светът на военните изпитания е символен...

Когато представя войната, Йовков бяга от всякаква едностранчивост. Като цяло той осмисля войната като зло, но присъствието й в творчеството му включително и в "Последна радост" е многопланово...

Отрицанието на войната в разказа на Йордан Йовков "Последна радост"...

Войната и красотата в разказа "Последна радост" на Йордан Йовков са съдбовна част от живота на човека...

Творческа история: разказът е публикуван за първи път в сп. "Златорог" през 1920г., а след това е поместен в сб. "Песента на колелетата". Идейно послание: естественият стремеж на човека да живее в мир и любов; на войната е противопоста

“Последна радост” – продавачът на цветя Люцкан.

Творбата е разполовена на две основни части- първите пет са посветени на мирновременната обстановка в провинциалното градче, а следващите- на войната

В своето творчество Йовков създава един нравствено-красив и хармоничен свят, чиито герои са носители на висши и вечни добродетели...

Никъде другаде Йовковото вътрешно отрицание на войната не придобива такава голяма емоционална сила, както в разказа “Последна радост”. Не е случайно и това, че с този разказ започва и първия следвоенен сборник на Йовков....

Проблемът за безсмисленета стихия, наречена война, и за способността на човека да съхранява порива към красотата и романтиката....