Иван Вазов е живата връзка между българското национално възраждане и следосвобожденското време не само като литературна, но и като всеобхватна духовна традиция.

Иван Минчев Вазов е роден на 27.06.1850 г. в град Сопот. Учи в родния си град, в Калофер и в Пловдив.

За поета българският език е "свещен" именно защото е език на дедите, защото столетия е осъществявал приемствеността в народностното самосъзнание и в епохите на робство е поддържал живота на една неунищожима духовна сила.

В одата "Опълченците на Шипка" Вазов си поставя художествената задача да възпее подвига на българските опълченци и руските войни, участвали в една от решителните битки на Руско-турската война. Прославяйки безпримерната им смелост и героичния и

Вместването на Вазовото творчество в националната ни литература е многоаспектно и сложно, не толкова поради обема и тематичното разнообразие, колкото поради факта, че на Вазов бе съдено да осъществи генерални трансформационни процеси

Цикълът "Епопея на забравените" от Ив. Вазов е посветен на най – изявените личности и най – великите събития от епохата на Българското възраждане.

Вазовата "Епопея на забравените" са изиграли за съхраняването на българската историческа памет по-голяма роля от хилядите страници научни изследвания, посветени на Българското възраждане.

Разказът на иван вазов "Една българка" пресъздава героизма на една обикновена жена. Тя устоява на изпитанията, преодолява многото препятствия в името на доброто.

В нашето историческо битие защитаването на родното слово е проблем с оцеляването ни като народ.Иван вазов създава одата "Българският език" след Освобождението.

Произхожда от семейство на средно заможен търговец, в което владее атмосфера на строг ред и патриархалност, уважение към религиозните и битовите традиции, отзивчивост към възрожденските просветителски и патриотични настроения.