Изключително точно класикът на българската поезия Вапцаров в стихотворението си "История" дава образа на живота, лишен от маска-това е суровият, нелицеприятен живот, макар и истински...

Диалогичният характер на Вапцаровата поезия намира израз и в стихотворението "Пролет". Без да посочваме всички езикови средства, чрез които се придава диалогичност на текста, ще отбележим само ролята на граматическата категория лице.

Стихотворението "Песен за човека" от Никола Вапцаров излиза в сборника "Моторни песни" през 1940 г. Самата творба е полемика на тема "Човекът в новото време". Авторът умело показва, че човек може да се "прероди" дух

Поезията на Никола Вапцаров е създадена в драматично време. Тя винаги ще вълнува човека, защото изразява неговия стремеж към доброто, осмислянето на човешкото съществуване, хармонията в човешките взаимоотношения.

Поезията на Вапцаров е поезия на променящия се живот, на развиващото се човешко съзнание.

Стихотворението е посветено на вечната човешка надежда, че "утре ще бъде животът по-хубав, животът по-мъдър"...

Никола Вапцаров е поет от европейска и световна величина. Времето, в което живее, го изправя пред съдбовен екзистенциален избор...

Вапцаровите понятия върху основните екзистенциални ценности – вяра, живот, труд, машина, романтика, човек, личен подвиг, родина, свят, изкуство, история, се утвърждават в полемична борба с властващите в живота и литературата представи...

Поемата "Песен за човека" отзвучава като финал на едноименния първи цикъл творби от стихосбирката "Моторни песни"...

Животът, смъртта и бъдещето в "Песен за човека" от Никола Вапцаров.