Настоящото тълкуване на Вапцаровото стихотворение "История" ще се опита да апострофира негативността на централното понятие в текста.

Поетичният свят на Н.Вапцаров е изкладчително противоречив и многообразен ,динамичен и променящ се.

Вапцаровите понятия върху основните екзистенциални ценности – вяра, живот, труд, машина, романтика, човек, личен подвиг, родина, свят, изкуство, история, се утвърждават в полемична борба с властващите в живота и литературата представи.

95 години от рождението на големия поет антифашист като повод за размисъл върху опитите да се "присвои" неговото творчество и личност.

"Готовност на личността да жертвува собствените си интереси за благото на другите" Иисус, Патриарх Евтимий, Васил Левски, Гоце Делчев, Христо Ботев, Д.Дебелянов, Г.Милев, Хр.Смирненски, Н.Вапцаров. За алтруизма в нашата история и литература и за

Произведението "Вяра" е утопично видение за човека и света.Вяра, че липсата на красота в днешния свят ще доведе до неминуема и всеобхватна промяна утре...

Вярата за поета е жизнено необходима. Без нея лирическият герой не намира изход от граничните екзистенциални събития и се поддава на песимизъм, апатия, отчаяние...

Никола Вапцаров е роден на 7 декември (24 ноември стар стил) 1909 г. в град Банско...

Стихотворението "Песен за човека" на Никола Вапцаров, изградено като разкакз в разказа, защитава правото на човека на промяна. Вапцаров отново упреква "свирепото куче" живот за съдбата на индивида, обречен на оскотяваща бедност и несго

Тематиката и идейната насоченост на творбата е пряко свързана с драмата на човека, търсещ своето място в живота. Лирическият герой прозира законите на битието, при което осъзнава собствената си съдба като "тежка, жестока, безока", но все пак чов