Поезията на Никола Вапцаров е естетически феномен, който пренася посланията на една драматична епоха. Връзката с традицията е необичайна, тъй като се осъществява чрез множество скрити диалози с най-съществените художествени концепции, изградени от българс

Никола Вапцаров е наясно с основната роля на лидера в моментите, когато се гради историята. Но той е далеч от пренебрегването на масите; от възгордялата се егоцентрична себичност на символистите. В произведения като “Доклад”, “Горки”, “Пушкин”, “История”,

Образът на борбата е често срещан в българската литература. Борбата- като символ на свободния дух, на българското. Но в стихотворенията на Никола Вапцаров образът и придобива по-други измерения- откроява се индивидуалната личност, чувствата и емоциите...

Лирическата поема "Песен за човека" е едно от най-известните произведения на Никола Вапцаров. Проблемът, който тя поставя за това какъв е съвременният човек, продължава да ни вълнува, а това прави творбата актуална и днес.

Диалогът - художествено средство на поетичния спор в "Песен за човека" на Никола Вапцаров.

"Песен", "Доклад", "Думи", "Майка"- Никола Вапцаров.

Вследствие от неправилното възпитание на Нено и Неновица,лишени от духовните ценности, техният син Никола от разглезено мамино детенце се превръща в напълно пропаднала личност.

Стихотворението "Писмо", макар и първоначално отпечатано във в. "Сирена", намира своето полагаемо място в единствената стихосбирка, която Никола Вапцаров издава през живота си - "Моторни песни"...

Поезията на Никола Вапцаров е интересно явление в националната ни културна история.

Никола Вапцаров /1909г. – 1942г./ 1. Биографични данни: - роден на 24.ХІ.1909г. в Банско; - баща му е известен македонски революционер; - майка му – образована жена, получила образование в Американския колеж в Самоков; от нея Вапцаров възприема...