Баладата „Хаджи Димитър” е написана от Христо Ботев през 1873г. и е поместена за пръв път във вестник „Независимост”.

В „Обесването на Васил Левски” чувството е много по-различно от баладичния апотеоз на смъртта в „Хаджи Димитър”.

Анализ на Хаджи Димитър от Иван Вазов,към него има увод,и заключение

Анализ на стихотворениета му.Анализ на "Борба","До моето първо либе", "На прощаване", "Хаджи Димитър","Моята молитва", Обесването на Васил Левски".

Идеята за величието на саможертвата в името на свободата е родила венеца на поетическото дело на Христо Ботев – величавата ода – балада "Хаджи Димитър".

Анализират се стихотворенията "На прощаване", "Борба", "Хаджи Димитър" и "Обесването на Васил Левски".

В баладата "Хаджи Димитър" лирическият герой е не просто историческа личност, той е митологизиран от народа, олицетворявайки неуловимия закрилник, юнака, неподвластен на смъртта...

Стихотворения - Майце си, Към брата си, Делба, До моето първо либе, Хаджи Димитър–балада, Обесването на В.Левски - елегия, Моята молитва, Борба, Патриот, Гергьовден, В механата, Елегия, Поеми – На прощаване, Хайдути...

Стихотворението "Хаджи Димитър" е отзвук от исторически факт, свързан с борбата за българска свобода. Историята в текста е изведена в заглавието чрез името на легендарния войвода Хаджи Димитър и в края на творбата...

През 80-те години на ХІХ в. Вазов създава няколко прозаични творби, изобразяващи предосвобожденската действителност - мемоарът "Неотдавна", разказът "Хаджи Ахил", повестите - "Немили-недраги", "Чичовци". Това са оп