В българската литература името на Пенчо Славейков се свързва с модерния етап от развитието й. Като идеолог и културен водач на кръга "Мисъл", поетът има цялостна философска концепция за изкуството и защитава свободата на твореца.

Образът на Пътя не само динамизира пространството на лирическия свят в "Сън за щастие", той и свързва отделните лирични миниатюри-фрагменти от образа на света в единно лирическо пространство

Сборникът "Сън за щастие" е най-лиричната и интимна изповед на Пенчо Славейков, вдъхновена от красотата на природата, от бляна за щастие и от идеала за хармония. Тя е осъществена в оригинална и модерна поетическа форма.

Анализ на "Ни лъх не дъхва над полени", "Спи езерото" и "Во стаичката пръска аромат"

"Ни лъх не дъхва над полени" изгражда статичен образ на една природна картина, придружена с чувство за бодрост и щастие.

Една от значителните творби, с които Пенчо Славейков остава като лирик в българската литература е "Сън за щастие". Обликът на цялата книга разкрива една лишена от мощни пориви и декларативни жестове натура, изгражда атмосфера...

Стихосбирката "Сън за щастие" е една от безспорните поетически книги на Пенчо Славейков...

Епик и лирик, критик и мислител, вът¬решно противоречив, войнствено пристрастен, повече от век Пенчо Славейков е сред елита на културното ни пространство. Поетът преследва една дръзка естетическа цел - решителна европеизация на литературата ни, приобщаван

Творческа история - над книгата Славейков работи от началото на 90-те години до 1907, когато излиза от печат сборникът.

Творбите от лирическия сборник "Сън за щастие" несъмнено имат доста добър коефициент на четивност в скалата на възприемателската нагласа към Славейковата поезия.