Ивайло Петров избира митологично-религиозния модел на съществуване още в заглавието на творбата си "Преди да се родя и след това" ("преди" и "след това"), за да се опита да намери границата между желаното и постижимото.

Устремът на древногръцките герои към по-висока нравственост, роден не от божествената, а от човешката представа за грозно и прекрасно, опре­деля мярата за красиво страдание на хора и богове в драматургията на Со­фокъл.

Необикновеният дар на разказвач, който притежава Йордан Йовков, превръща всичко, до което се докосне в прекрасно. Той търси винаги красотата, която облагородява и неговите герои търсят хармония в момент на узряване или душевен прелом, творят добро за себ

Александър Геров създава творчество, уникално за българската култура, която (с малки изключения) се отличава с традиционно духовно здраве — едно определение на Боян Пенев за нея, в което е вложен известен упрек...

Вярата за поета е жизнено необходима. Без нея лирическият герой не намира изход от граничните екзистенциални събития и се поддава на песимизъм, апатия, отчаяние...

Съпоставителен анализ между героините на Юго - Есмералда и Деа: "Каква бездна е жената като цяло" – възкликва Виктор Юго в романа си "Човекът, който се сме. "Писателят като че ли изживява мъките на поета Гренгоар от романа "Парижк

Литературно интерпретативно съчинение в което се разглеждат екзистенциалните проблеми в поемата "Cis moll" на Пенчо Славейков...

Великият английски драматург Уилям Шекспир постига върха в своето творчество с написването на трагедията "Хамлет"...

В Ботевата поезия личностното присъствие на човека се измерва с голямата лю¬бов към родината. За поета това е жертвеният път на сърцето, път - към смъртта. Всеки, който тръгва към майчината прегръдка на родината, поема пътя на жертвената смърт...

Релацията "Човек - град" е проблемно ядро в поезията на Смирненски. Двата образа имат двумерен идеен строеж. В социалните му елегии човекът е разкрит като жертва на несправедливата действителност, а градът – като вместилище на злото...