„Последна радост" е известна творба на Йордан Йовков. Привидно прозрачна с внушенията си - протест срешу войната и зов за човеколюбие, доловени при появата й, тя издържа прочита на новите поколения не само като част от нашата културна памет...

Не само в живота, но и в литературата има очевидни неща. Сред тях е красотата на Йовковия свят...

С отказа си от материалното и с нравствения си героизъм Серафим надмогва преходното и достига до пълната свобода на духа, която е висше блаженство и най-висока награда за осмислен човешки живот...

Художествена изява на неразривния синтез между традиционния народностен подход в пресъздаването на света и човека и на модернистичните традиции в осмислянето на живота и реалноста.

В разказа си „ По жицата” Йордан Йовков отразява някогашния тежък и страдалчески живот на хората от българското село . Същевременно ни убеждава, че въпреки теглото и несгодите неговите герои не са угасили у себе си порива към доброто , благородното...

В цялото си творчество Йордан Йовков интерпретира голямата и вечна тема за човешката красота, за духовния свят на личността, търси универсалните и непреходни ценности на битието...

Знаците на смъртта пронизват битието на Йовковите герои и моделират света на човека с кодове от дълбинните структури на митологията.

Йовковите жени напр., които дори когато са греховни, са носителки на градивното, на облагородяващото начало. Най-очебийният пример – Албена. Те живеят в лоното на природното и патриархалното...

"Последна радост" е историята на Люцкан, един от поредицата мечтатели роматници в поезията на Йовков, историята на живот, изпълнен с магията на цветята и любовта, грубо стъкан, както стъпква всяка война.

Пълните с човечност и топлота творби на Йовков са своеобразна бяла лястовица в развитието на българската литература от първите десетилетия на века.