Човекът и твореца Йовков Останал в спомените на съвременниците си както мълчалив, деликатен, затворен човек; като личност с консервативна нагласа; с изключително чувство за ред и със склонност за самовлюбване...

Разказът “Белите рози” е включен в импресиите “Те победиха” и е една от късните творби на Йовков – писан е в последното десетилетие от живота му...

Светът в разказа е двуполюсен – „тук” в селото, където броди не чумата, а страхът, и „там” в долните села, където вилнее смъртоносната болест. Тази двуизмерност на художественото пространство е характерна за разказите на Йовков....

"Последна радост" е историята на Люцкан, един от поредицата мечтатели роматници в поезията на Йовков, историята на живот, изпълнен с магията на цветята и любовта, грубо стъкан, както стъпква всяка война.

Пълните с човечност и топлота творби на Йовков са своеобразна бяла лястовица в развитието на българската литература от първите десетилетия на века.

При работата си над "Старопланински легенди" Йовков се обръща към различни хора с искания да му запишат определена народна песен, откъслек от стар ръкопис, надпис на чешма, отколешна случка, поверие, легенда

Целият живот на Йовков е белязан със знака на зрелостта на човека в отношението му към света

“Не съм писал нито една работа в основата на която да не стой действително преживяване”- твърди Йовков

Пълните с човечност и топлота творби на Йовков са своеобразна бяла лястовица в развитието на българската литература от първите десетилетия на век.

Анализ на произведението на Йордан Йовков "Последна радост".