В един момент пълната изолираност от външния свят сякаш внезапно се пропуква от писъка на вятъра и сякаш лирическия аз търси някакъв контакт с околния свят, но това е само миг и след това вратата отново се затваря...

Анализ на стихотворението "Прозорец" на българския символист Атанас Далчев...

Есеистичен коментар на Далчевата творба "Към родината"...

Пред духовния взор на Далчевият герой е образът на живота, изграден от “книгата разтворена и денем, и нощя”. Самата му реалност като житейски кръговрат е повод за размисъл, но не и за човешко преживяване...

Привидно стихотворението е поетичен разказ за едно безцелно, безкрайно тъжно и самотно съществуване; всъщност то е обобщение на човешкото битие изобщо.

Моделът на Атанас Далчев за битието е песимистичен, той гради потискащо послание за живот без смисъл, поради което се появява и идеята за смъртта.

Стихотворението “Стаята” разкрива трагичната картина на човешката слабост и безпомощност пред времето. Лишен от своя индивидуален облик, лирическият герой напразно търси спасение в миналото...

Атанас Далчев е виден представител на българския реализъм. Неговото творчество се появява в момент, когато поезията на българските символисти започва да се изчерпва, да губи обаянието си над читателите....

Духовната драма на българското общество след войните и Септемврийските събития отвръща погледа на творците от безплътния , ирационален и непостижим свят на символизма и го насочи към реалното , земното , предметно делничното.

I.Писано 1927г. – след излязлата 1926г. знакова за творчеството на Далчев стихосбирка “Прозорец”; включено е в цикъла “Съдба”, което се обвързва с факта, че стихотворението е своеобразно “резюме” на Далчевата поетическа образност...