Подробна биография на поетесата и подробен анализ на стихотворението "Потомка".

Земна, изпълнена с първичните усети на изначалното в човешката природа, е поезията на Елисавета Багряна. Духовната изтънченост на стиха придава особено настроение на посланията, в които е скрита непозната виталност.

Поезията на Елисавета Багряна представя една нов аза началото на 20 век нагласа, която е свързана с преодоляването на типичните за символизма затвореност, самота, отчуждение, с разкрепостяване на човешката личност и отваряне на нови хоризонти пред нея.

Това е белег на човешката същност, защото чрез поглед в миналото индивидът се чувства по-сигурен и уверен в себе си и амбициите му се разпростират все по надалеч.

Елисавета Багряна е живяла в епохата на 20 век, когато все още на жената се е гледало като на по-ограничено същество, лишено от желания и прогресивно мислене. Традициите са повелявали ограничен начин на живот...

Стихотворението "Потомка"е едно от най-значимите в творчеството на Елисавета Багряна. Самото заглавие показва основните проблеми в него. Това е родовата първооснова, която човек наследява от своите прадеди....

Предварителната представа за авторката съставяме от презентацията за нея. Основна тема на творчеството й е родът, семейството. В нейните произведения оживяват спомените й за домът, близките, за Родината. Поезията и е неизменно обвързана с национално...

Стихотворенията "Потомка" и "Жена" пресъздават двете лица на жената - волната, родната сестра на вятъра, избрала да следва полета му по неизбродимите пътища на света, и саможертвената, загрижена за до¬машния уют, избрала за единствена

Когато започва да твори, Елисавета Багряна не остава незабелязана. Първата й стихосбирка "Вечната и святата" предизвиква огромен интерес...

Свобода, волност, поривност, стихийност – това са основните понятия, с които обикновено е характеризирана поезията на Ел. Багряна. За поетесата святата "греховност" на духа е в орисията на вечно търсещата и неудовлетворена човешка природа...