Къде се крие любовта в нас? Умеем ли да обгръщаме с нея своите близки?

Първо да си помислим всички заедно сляп ли е света или всевиждащ.Същия този свят който дълги години ни държи на гърба си и трае цялата човешка глупост, същия този свят , който ни осигурява...

Доброто и злото, красивото и грозното, животът и смъртта съпътстват човека през цялото му съществуване. Воден от тази общочовешка истина, Елин Пелин рисува в своите разкази ежедневието на българския селянин с неговите тревоги, грехове и престъпления...

Трудно е да бъдеш бял гълъб сред черни врани. Но аз избирам да бъда такъв бял гълъб,избирам да бъда далеч от пороците, които те правят зависим, които те приковават към себе си с тежки вериги.

Книгата е най-голямото богатство.На това се учим от малки. Да обичаме книгите и да сме богати. Духовно богати. Да сме прочели и съхранили родовата памет, всичко българско и родно.

Животът на човека е изпълнен с много изпитания и обрати. Макар ние, младите хора, които все още учат, да не сме се сблъсквали с това, черпим поучителен опит от литературното богатство на човечеството. Може би по най-интересен и увлекателен начин...

Какво е ада ? Мястото, където отиват някои хора след смъртта си или там, където са били цял живот ?

Да обичаш и да бъдеш обичан – не е ли това най-голямото щастие?

Минава ли времето през нас? Какви са нашите престъпления? А заслужаваме ли наказанията си? Ето, на редица такива въпроси ни дава отговор уникалната творба "Престъпление и наказание" на Големият Фьодор Достоевски.

Стълбите водят нагоре, надолу. Кой обаче доброволно слиза от Стълбата? Всеки иска да е на по-горно стъпало.