Йордан Йовков е един от изявените български творци през 20-те и 30-те години на XX век. Неговите разкази пресъздават войната и мира, отминалото време, населено с изключителни люде, денят на селото, присъствието на красотата и любовта в човешкия живот,...

Йовков е писател, който интерпретира човека и неговата същност чрез универсалното поле на етиката. Чрез творчеството си той разгръща идеята за нравствената красота на човека, която се основава върху способността да се прави добро...

Серафим малко работеше, бавно пипаше, но не обичаше да стои празен. Пред къщата на Еня, която беше наблизо, бяха стоварени кой знай кога камъни и както бяха насваляни, тъй си стояха разхвърляни.

Много са образите на чудаци в творчеството на Йовков, които разкриват прекрасното в човешката душа. Като че нарочно са прекъснати из разкази, повести, където и да е надникнем, ще сещнем приятната усмивка на една добра душа - Серафим....

Макар и изграден върху класическата схема „беден-богат”, разказът не се припокрива с противопоставянето „добър-лош”. Това го различава от елин-пелиновите творби, защото Йовков не търси онова, което разделя хората, а онова, което ги сближава...