Веднъж, посред лято, в Енювото кафене пристига чудноват човек, облечен с дълго като расо зимно палто, смачкано бомбе на главата и цървули на краката...

В тая страшна жега посред лято, този човек си бил навлякъл с дълго зимно палто, но главата си бил нахлупил смачкано бомбе, а краката му били обути с цървули.

Започва да го разпитва и узнава, че тази година е работил като пазач на керемидарница в Белица, но чорбаджията Панайот разпродал всичките керемиди и вече не се нуждаел от него.

Лято е. Към Еньовото кафене се приближава непознат човек, облечен в зимно палто, покрито с кръпки. ...

Разказът “Серафим” е свидетелство за утвърждаване на хуманноста и “добротворчеството” като висши ценности в живота и хорските взаимоотношения, като природни добродетели на обикновения човек от народа и определящи белези на нравствената му изключителност.