Веднъж, посред лято, в Енювото кафене пристига чудноват човек, облечен с дълго като расо зимно палто, смачкано бомбе на главата и цървули на краката...

Разказът “Серафим” е свидетелство за утвърждаване на хуманноста и “добротворчеството” като висши ценности в живота и хорските взаимоотношения, като природни добродетели на обикновения човек от народа и определящи белези на нравствената му изключителност.

Станал известен още с първата си книга, Йордан Йовков е един от изявените български творци през двайсет-те и трийсет-те години на XX век...

В началото на разказа Серафим е представен през погледа на Еню. Най-силно впечатление прави палтото – "разнищено", "оръфано", "навред продупчено", "навред кърпено"...

Трансформиращ преразказ от името на Серафим. "Пари за Павлина"....

Трансформиращ преразказ от името на Серафим. "Пари за Павлина"...

Както си седях на сянка отпред пред кафенето видях ,че идва един дрипав човек,нито селянин ,нито гражданин. Човекът беше навлякъл дълго зимно палто, като попско расо, на главата му беше нахлузено смачкано....

Както си седях на сянка отпред пред кафенето видях ,че идва един дрипав човек,нито селянин ,нито гражданин. Човекът беше навлякъл дълго зимно палто, като попско расо, на главата му беше нахлузено смачкано...

поемата серафим от йордан йовков ...

Той е въведен от самото начало като „чудноват човек, нито селянин, нито гражданин". Серафим е абсолютно свободен, не принадлежи нито на селското, нито на градското общество. Авторът ни описва героя си и външно, което говори за неговото социално...