Античната драма открива трагични­те дълбочини на човешката духовност чрез творчеството на Софокъл.

Според Аристотел героите на Со­фокъл имат определена цел, към която неотклонно се стремят.

Софокъл довежда старогръцката трагедия до разцвет и успява да я превърне и истинска драма- с мащабни конфликти, разгръщане на действието и сложни образи.

Първа и втора песен на "Илиада" представят Конфликти между царя на Микена и неговите подчинени. В тези спорове Омир разкрива различните мотиви на героите за участие във войната.

Позната като една от многото геро­ини в Тиванския митологичен цикъл, Антигона е вече цялостно изграден драма­тургичен образ.

Най-пълна картина на мирния живот на древните елини Омир е нарисувал с описанието на щита на Ахил, една картина която е ярко контрастна на войната.

В шеста песен на поемата "Илиада" Омир Въвежда темата за мирния живот. Срещата между Хектор и Андромаха е израз на съпружеска вярност, нежност, доброта, обикновено човешко щастие.

Първа песен изобразява свадата между вожда на ахейските войски - Ахил, и царя на Микена - Агамемнон.

Едип Цар преминава през множество препятствия, нещастия и случайности...

Хектор е един от най-обаятелните образи в поемата. Не случайно по традиция го наричат "любимото чедо на Омир".