Защитникът на Троя е Хектор, който е "най-силен сред троянци". Той е предпо­читан герой от Омир.

Трагедията "Антигoна" на Софокъл е наречена от Аристотел образцова трагедия. За творбата се твърди, че е прослава на атинската демокрация и че заклеймява всяка еднолична власт.

В шеста песен на "Илиада" Омир разкрива неподозираните човешки трепети в душата на Хектор - защитника на Троя.

Трагизмът на Антигона като силна и непреклонна личност се проявява в това, че на нея й е съдено от Съдбата да защити своето разбиране за човещина с цената на крайно напрежение на волята, с огорчението, че не среща очакваното разбиране......

Софокъл е автор на много трагедии. Той живее и твори през V век пр. Христа, когато театърът взима дейно участие в решаването на основните въпроси на времето.

Трета песен е особено интересна от гледна точка на изграждането на образите. Тя ни пренася ту на бойното поле, ту зад стените на Троя, среща ни с почти всички по-важни персонажи.

Представата за света, за вселената е представа за двуликост - светът се явява едновременно и светлина - космос (хармония), и мрак - хаос.

В началото на трагедията Едип е представен като справедлив и доброжелателен цар, с високо чувство за отговорност и добро сърце.

Есхил използва за свой герой вече вече съществуващ такъв от гръцката митология, но тук той представя Прометей в друга светлина – не като Прометей – крадец на огъня и измамник, а като Прометей – човеколюбец...

Позната като една от многото геро­ини в Тиванския митологичен цикъл, Антигона е вече цялостно изграден драма­тургичен образ.