Илиада от Омир е класическо произведение, останало в историята през поколенията като пример за древногръцките герои, за тяхната смелост и сила.

Омир възпява воинската чест и доб­лест на Ахил и Хектор в XXII песен на "Илиада", която е кулминационен връх в развитие на епическото действие. Два­мата герои влизат в единоборство.

Тема за "Прикованият Прометей" от древногръцкия писател Есхил.

Втора песен на "Илиада" представя протеста на Терсит - обикновения войник, срещу Агамемнон - царя на Микена, който обявява край на войната, за да изпита подчинените си...

Първите старогръцки автори са Омир и Хезиод. Омир създава две поеми - "Илиада" и Одисея".

"Антигона" Софокьл създава като зрял драматург - повече от 25 години творческа дейност предшестват нейното появяване.

Омировият епос "Илиада" е показа­телен за възгледите, разбиранията и ценностната система на античните елини.

Трагедията "Антигoна" на Софокъл е наречена от Аристотел образцова трагедия. За творбата се твърди, че е прослава на атинската демокрация и че заклеймява всяка еднолична власт.

Трета песен е особено интересна от гледна точка на изграждането на образите. Тя ни пренася ту на бойното поле, ту зад стените на Троя, среща ни с почти всички по-важни персонажи.

В началото на трагедията Едип е представен като справедлив и доброжелателен цар, с високо чувство за отговорност и добро сърце.