Йордан Йовков твърди, че в основата на всичко, което е създал, стои негово действително преживяване. Каква ли болка е изпитал писателят, когато прочита във вестникарските хроники за появилата се бяла лястовица в Казанлъшко.

Разказът "Дамата с рентгеновите очи" е типологичен за писателя за времето от 30-те години на 20. век. Художественото изображение се отличава с иронията, сарказма и пародията на познатите публицистични, художествени, вестникарски, модерни изяви.

Всяка възможност да пътува извиква у Алеко Кностантинов истинско въодушевление.

Едно от най-големите постижение на съвременната българската литература-"Крадецът на праскови" е най-известната творба на Емилиян Станев.Писана в следвоенните години на страдание и смърт,тя разказва за събитията от Първата и Втората световна войн

Едно от най-големите постижение на съвременната българската литература-"Крадецът на праскови" е най-известната творба на Емилиян Станев.

В своето творчество Йордан Радичков интерпретира по особено поетичен начин вечните проблеми на битието, вълнувайки се от човешкото посегателство върху съвършенството на природата – агресия, породена от често пренебрегваната истина...

Искра Панова (литературовед) пише: "Когато четеш Елин- Пелинов или Вазов разказ, иде ти да кажеш: "Виж какво става, какво се случва с хората"; при Йовковия– "Виж какви били хората".

Чрез изображенията на далечна Америка и чрез впечатляващите отпратки към света на традиционното, европейското, познатото Алековата творба допринася за утвърждаването на следосвобожденска България...

"В Европа Бай Ганъо е само смешен, в България става и страшен" (Светлозар Игов). Метаморфозите на героя.

В главата "Бай Ганьо в операта" Алеко Константинов за пореден пат показва конфузните ситуации, в които героят попада в резултат на агресивността и нахалството си.